7 апр. 2023 г., 13:54

Пролетно сътворение

765 5 12

            Какво като навън вали?

Дъждът е гостенин… За кратко.

Ще плисне, после ще се укроти,

изплакал се до сетната си капка.

 

        Ръмят върху небесния си гриф

дъждовни ноти – птици в синевата.

За миг заслушай… Музикален взрив

прелива от адажио в стакато.

 

               Докосва о̀пнатите струни

раздиплен облак с мократа си длан,

а в локвите оглеждат се чадъри - 

цветни ладии в лазурния безкрай.

 

               Потъва всичко във зелено.

Окъпан е светът от капчиците дъжд.

Зрее време за мечти и нежност…

И за любов! До сетния ни дъх!

 

       И както романтичен трубадур,

април опива с нежно песнопение,

веднъж, във дните ни нахлул,

пробужда пролетното Сътворение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко поетично - пролетно отклонение след не толкова приятните емоции през последните дни не е излишна, Иване. 🥰 Радвам се за хубавия коментар и ти благодаря сърдечно! Нека пролетта да е и в твоите дни, цветна и вдъхновена!
  • Харесва ми това пролетно вдъхновение!Природата окъпана от пролетен дъжд на фона на цъфнали цветя и ябълки и круши! Това виждам между редовете ти! Стихът ти, докосва читателя с описаната картина! Поздравления, Даниела!
  • Тази пролетна вълнА е обяснима след дългата зима 🥰 Пролетно вдъхновение да имаш в дните си, Нина!
  • И аз харесвам този романтичен трубадур!
  • Благодаря много, Райна, и за коментара, и за "любими"! Хубави, вдъхновени дни ти желая!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...