Пролетно сътворение
Какво като навън вали?
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф
дъждовни ноти – птици в синевата.
За миг заслушай… Музикален взрив
прелива от адажио в стакато.
Докосва о̀пнатите струни
раздиплен облак с мократа си длан,
а в локвите оглеждат се чадъри -
цветни ладии в лазурния безкрай.
Потъва всичко във зелено.
Окъпан е светът от капчиците дъжд.
Зрее време за мечти и нежност…
И за любов! До сетния ни дъх!
И както романтичен трубадур,
април опива с нежно песнопение,
веднъж, във дните ни нахлул,
пробужда пролетното Сътворение.
© Даниела Виткова All rights reserved.
