Колко нежност в тебе има,

в твойте утринни лъчи,

сякаш, че са от коприна,

златни твоите коси.

Сплетени са в плитка тънка

смях и радост и цветя,

твойта песен медна, звънка -

рано ме събуди тя.

Сбрала звъна на овчаря

и орача подранил,

звън на житото в сеяча,

песента на коса що извил.

Сбрала дъх на теменуга

млада листнала гора,

полета на чучулига,

трепетно разперила крила.

Колко нежност в тебе има,

в твоите утринни лъчи!

Колко много радост има

в мойте пламнали очи!