Колко нежност в тебе има,
в твойте утринни лъчи,
сякаш, че са от коприна,
златни твоите коси.
Сплетени са в плитка тънка
смях и радост и цветя,
твойта песен медна, звънка -
рано ме събуди тя.
Сбрала звъна на овчаря
и орача подранил,
звън на житото в сеяча,
песента на коса що извил.
Сбрала дъх на теменуга
млада листнала гора,
полета на чучулига,
трепетно разперила крила.
Колко нежност в тебе има,
в твоите утринни лъчи!
Колко много радост има
в мойте пламнали очи!
© Джени чапурска All rights reserved.