пролетта
Ето пролетта дойде,
а с нея спомените пак за теб,
за твойте ласки, за топлото ти тяло,
за клетвите, изречени от теб.
Реши гнездо да свиеш ти,
но лъжата ти го разруши.
Птица волна беше ти,
но скършиха крилата ти.
Сега ме молиш аз да ти простя,
да те приема както някога,
да бъдем заедно както в нощта,
както преди през пролетта.
а с нея спомените пак за теб,
за твойте ласки, за топлото ти тяло,
за клетвите, изречени от теб.
Реши гнездо да свиеш ти,
но лъжата ти го разруши.
Птица волна беше ти,
но скършиха крилата ти.
Сега ме молиш аз да ти простя,
да те приема както някога,
да бъдем заедно както в нощта,
както преди през пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Тодорова Все права защищены
