17 abr 2007, 16:30

пролетта

  Poesía
751 0 1
Ето пролетта дойде,
а с нея спомените пак за теб,
за твойте ласки, за топлото ти тяло,
за клетвите, изречени от теб.

Реши гнездо да свиеш ти,
но лъжата ти го разруши.
Птица волна беше ти,
но скършиха крилата ти.

Сега ме молиш аз да ти простя,
да те приема както някога,
да бъдем заедно както в нощта,
както преди през пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е стих без чувство не може.Ако в един стих няма чувство и той не въздейства то той не е стих,а няколко рими макар и добре подредени.Не всяко чувство е стих,но всеки един стих е израз на някакво чувство.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...