мери28 (Мария Тодорова)
7 0
17 abr 2007, 16:30

пролетта 

  Poesía
604 0 1
Ето пролетта дойде,
а с нея спомените пак за теб,
за твойте ласки, за топлото ти тяло,
за клетвите, изречени от теб.

Реши гнездо да свиеш ти,
но лъжата ти го разруши.
Птица волна беше ти,
но скършиха крилата ти.

Сега ме молиш аз да ти простя,
да те приема както някога,
да бъдем заедно както в нощта,
както преди през пролетта.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е стих без чувство не може.Ако в един стих няма чувство и той не въздейства то той не е стих,а няколко рими макар и добре подредени.Не всяко чувство е стих,но всеки един стих е израз на някакво чувство.
Propuestas
: ??:??