17.04.2007 г., 16:30 ч.

пролетта 

  Поезия
602 0 1
Ето пролетта дойде,
а с нея спомените пак за теб,
за твойте ласки, за топлото ти тяло,
за клетвите, изречени от теб.

Реши гнездо да свиеш ти,
но лъжата ти го разруши.
Птица волна беше ти,
но скършиха крилата ти.

Сега ме молиш аз да ти простя,
да те приема както някога,
да бъдем заедно както в нощта,
както преди през пролетта.

© Мария Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е стих без чувство не може.Ако в един стих няма чувство и той не въздейства то той не е стих,а няколко рими макар и добре подредени.Не всяко чувство е стих,но всеки един стих е израз на някакво чувство.
Предложения
: ??:??