13 апр. 2013 г., 16:00  

Пролетта е живот

647 0 0

          Пролетта е живот

 

Дървета, капчици роса,

лозичката преплита клони,

натежала нейната реса,

ветрецът тихичко я рони.

 

Слънцето проблясва със лъчи,

птички хвъркат в небесата.

Затварям непринудено очи

да погълна свободата.

 

Усещам нейната топла милувка

и аромата ù красив,

да получа от съдбата си целувка

и оцветя живота сив.

 

Пролетта с живот е пълна,

тя събужда сетивата,

живота с жар да си прегърна

волно тичайки в полята.

 

Цветя уханни, диви

на венец в коси да вплитам

с билки в тях горчиви

и по пътя да посипвам.

 

Път от здраве и цветя,

по него боса да вървя,

разстлан по моята съдба,

стигащ чак до вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...