Пролетта е живот

Дървета, капчици роса,

лозичката преплита клони,

натежала нейната реса,

ветрецът тихичко я рони.

Слънцето проблясва със лъчи,

птички хвъркат в небесата.

Затварям непринудено очи

да погълна свободата.

Усещам нейната топла милувка

и аромата ù красив,

да получа от съдбата си целувка

и оцветя живота сив.

Пролетта с живот е пълна,

тя събужда сетивата,

живота с жар да си прегърна

волно тичайки в полята.

Цветя уханни, диви

на венец в коси да вплитам

с билки в тях горчиви

и по пътя да посипвам.

Път от здраве и цветя,

по него боса да вървя,

разстлан по моята съдба,

стигащ чак до вечността.