Пролетта е живот
Дървета, капчици роса,
лозичката преплита клони,
натежала нейната реса,
ветрецът тихичко я рони.
Слънцето проблясва със лъчи,
птички хвъркат в небесата.
Затварям непринудено очи
да погълна свободата.
Усещам нейната топла милувка
и аромата ù красив,
да получа от съдбата си целувка
и оцветя живота сив.
Пролетта с живот е пълна,
тя събужда сетивата,
живота с жар да си прегърна
волно тичайки в полята.
Цветя уханни, диви
на венец в коси да вплитам
с билки в тях горчиви
и по пътя да посипвам.
Път от здраве и цветя,
по него боса да вървя,
разстлан по моята съдба,
стигащ чак до вечността.
© Иванка Неделчева All rights reserved.