17 мар. 2021 г., 15:22

Пролетта се завърна

538 0 0

Пролетта се завърна.

Пристъпва на пръсти,

еньовче в косите си свила.

Всяка долчѝнка,

хълм и кория

в приказка мигом превърна.

 

В дънера стар

стопи се снега.

От влагата семе поникна.                                                       

Сноп светлина…

Живот се роди                               

от дива, ароматна вишна.

 

Високо в синевата  

щури - пощурели,

гонеха се облачета розови и бели.

И искрено, по детски,

без преструвки,

по вятъра изпращаха целувки.

 

Целунати, от свян

лалетата почервеняха.

Щурец засвири

под схлупената стряха.

Омаяни от аромат на люляци,

прегърнаха се двама влюбени.

 

И зазвуча симфония          

от цветове и звуци!

Порив за живот,

любов,

хармония

у всеки пролетта отключи.

 

Тя се завърна!

Уханна и нежна

мечтана като красива жена.

Всичко живо ориса,

и хора, и птици,  

с любов да свиват гнезда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...