17.03.2021 г., 15:22

Пролетта се завърна

535 0 0

Пролетта се завърна.

Пристъпва на пръсти,

еньовче в косите си свила.

Всяка долчѝнка,

хълм и кория

в приказка мигом превърна.

 

В дънера стар

стопи се снега.

От влагата семе поникна.                                                       

Сноп светлина…

Живот се роди                               

от дива, ароматна вишна.

 

Високо в синевата  

щури - пощурели,

гонеха се облачета розови и бели.

И искрено, по детски,

без преструвки,

по вятъра изпращаха целувки.

 

Целунати, от свян

лалетата почервеняха.

Щурец засвири

под схлупената стряха.

Омаяни от аромат на люляци,

прегърнаха се двама влюбени.

 

И зазвуча симфония          

от цветове и звуци!

Порив за живот,

любов,

хармония

у всеки пролетта отключи.

 

Тя се завърна!

Уханна и нежна

мечтана като красива жена.

Всичко живо ориса,

и хора, и птици,  

с любов да свиват гнезда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...