24 февр. 2015 г., 23:14

Пролука

1.2K 1 13

С меките си пантофки

над града се спуска тъгата

и притваря с рамо

прозореца на надеждите...

Февруари е - неуверен,

лута се и преплита краката си

между зимата и любовта ни...

Но през пролуката -

често, често -

ненаситно поглежда ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепна миниатюра за рожденния ми месец! Благодаря, приятелю!
  • Красиво е, малко тъжно, но в същото време светло. Като живота ни. Допадна ми. Поздрав!
  • Февруари е надежда за пролет. Пролетта - за....цветя... и любов!!
    Поздрави, Краси!!
  • И аз надникнах през пролуката... Беше ми приятно. Поздравления!
  • Много се радвам, че надзърнахте през моя февруарски прозорец!
    Благодаря ви!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....