24 февр. 2015 г., 23:14

Пролука

1.2K 1 13

С меките си пантофки

над града се спуска тъгата

и притваря с рамо

прозореца на надеждите...

Февруари е - неуверен,

лута се и преплита краката си

между зимата и любовта ни...

Но през пролуката -

често, често -

ненаситно поглежда ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепна миниатюра за рожденния ми месец! Благодаря, приятелю!
  • Красиво е, малко тъжно, но в същото време светло. Като живота ни. Допадна ми. Поздрав!
  • Февруари е надежда за пролет. Пролетта - за....цветя... и любов!!
    Поздрави, Краси!!
  • И аз надникнах през пролуката... Беше ми приятно. Поздравления!
  • Много се радвам, че надзърнахте през моя февруарски прозорец!
    Благодаря ви!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...