Feb 24, 2015, 11:14 PM

Пролука

  Poetry
1.2K 1 13

С меките си пантофки

над града се спуска тъгата

и притваря с рамо

прозореца на надеждите...

Февруари е - неуверен,

лута се и преплита краката си

между зимата и любовта ни...

Но през пролуката -

често, често -

ненаситно поглежда ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепна миниатюра за рожденния ми месец! Благодаря, приятелю!
  • Красиво е, малко тъжно, но в същото време светло. Като живота ни. Допадна ми. Поздрав!
  • Февруари е надежда за пролет. Пролетта - за....цветя... и любов!!
    Поздрави, Краси!!
  • И аз надникнах през пролуката... Беше ми приятно. Поздравления!
  • Много се радвам, че надзърнахте през моя февруарски прозорец!
    Благодаря ви!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...