Пролука

Poetry

1.2K 1 13

С меките си пантофки

над града се спуска тъгата

и притваря с рамо

прозореца на надеждите...

Февруари е - неуверен,

лута се и преплита краката си

между зимата и любовта ни...

Но през пролуката -

често, често -

ненаситно поглежда ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perov (Валдемар)

Великолепна миниатюра за рожденния ми месец! Благодаря, приятелю!

2015-03-05T15:20:15+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Красиво е, малко тъжно, но в същото време светло. Като живота ни. Допадна ми. Поздрав!

2015-03-04T18:39:32+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Февруари е надежда за пролет. Пролетта - за....цветя... и любов!!
Поздрави, Краси!!

2015-03-02T21:11:24+02:00
Eia (Росица Танчева)

И аз надникнах през пролуката... Беше ми приятно. Поздравления!

2015-03-02T20:49:18+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Много се радвам, че надзърнахте през моя февруарски прозорец!
Благодаря ви!

2015-03-01T15:28:14+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0