Пролука

Poetry

1.2K 1 13

С меките си пантофки

над града се спуска тъгата

и притваря с рамо

прозореца на надеждите...

Февруари е - неуверен,

лута се и преплита краката си

между зимата и любовта ни...

Но през пролуката -

често, често -

ненаситно поглежда ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perov (Валдемар)

Великолепна миниатюра за рожденния ми месец! Благодаря, приятелю!

2015-03-05T15:20:15+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Красиво е, малко тъжно, но в същото време светло. Като живота ни. Допадна ми. Поздрав!

2015-03-04T18:39:32+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Февруари е надежда за пролет. Пролетта - за....цветя... и любов!!
Поздрави, Краси!!

2015-03-02T21:11:24+02:00
Eia (Росица Танчева)

И аз надникнах през пролуката... Беше ми приятно. Поздравления!

2015-03-02T20:49:18+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Много се радвам, че надзърнахте през моя февруарски прозорец!
Благодаря ви!

2015-03-01T15:28:14+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0