11 мая 2018 г., 16:04

Пролука

387 1 1

В кутийките с любимите бижута –
цветни камъчета и лъщящи стъкълца,
под ризите с избродирани цветенца
и дънките с раздран дизайн,
си крия мънички, невидими пролуки, 
за бягство от твърде подредените неща. 
Разпилявам се между цветовете,
разхвърлям в безпорядък мисълта,
нехая небрежно из полета, 
фантазирани, шоколадови на вкус. 
И вече, когато се разтананикам
в преход към плодов сладолед, 
преди да му измисля подходящи ядки…
Някой вземе, че се раззвъни…  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...