В кутийките с любимите бижута –
цветни камъчета и лъщящи стъкълца,
под ризите с избродирани цветенца
и дънките с раздран дизайн,
си крия мънички, невидими пролуки,
за бягство от твърде подредените неща.
Разпилявам се между цветовете,
разхвърлям в безпорядък мисълта,
нехая небрежно из полета,
фантазирани, шоколадови на вкус.
И вече, когато се разтананикам
в преход към плодов сладолед,
преди да му измисля подходящи ядки…
Някой вземе, че се раззвъни…
© Misteria Vechna Всички права запазени