11.05.2018 г., 16:04

Пролука

384 1 1

В кутийките с любимите бижута –
цветни камъчета и лъщящи стъкълца,
под ризите с избродирани цветенца
и дънките с раздран дизайн,
си крия мънички, невидими пролуки, 
за бягство от твърде подредените неща. 
Разпилявам се между цветовете,
разхвърлям в безпорядък мисълта,
нехая небрежно из полета, 
фантазирани, шоколадови на вкус. 
И вече, когато се разтананикам
в преход към плодов сладолед, 
преди да му измисля подходящи ядки…
Някой вземе, че се раззвъни…  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...