29 июл. 2018 г., 11:08

Променят ли се хората

810 1 0

Променят ли се хората

 

Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински,
не искам душата ми постоянно да ме боли,
от тези стени от бетонни камъни,
който след време ще бъде разрушени,
но как да кажем какво ни е и защо сме го правили, когато сме високомерни,
понякога е късно да се прости,
на човек, който се гаври с това което си,
след това се моли да им се простят всички грешки,
как да го направиш, когато си останат същите идиоти,
уж близки, а се натрапват като кърлежи,
уморих се да дам всичко от себе си,
а те са вечно неблагодарни.

Трудно е да се преструвам, че харесвам всички,
вярно е, че сме  много различни,
но от това страдаме ние "добрите души",
предателите са тези, които обичат ни,
а любовните думи  изречени ​​са толкова тежки,
че живот не пари а гори,
не останаха истински на себе си,
поробиха в света за пари,
как да дам всичко от себе си,
когато никой не може да те оцени,
по-добре разделени и изгубени,
вместо заедно нещастни и умиращи.

 

Деян Тодоров 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...