Jul 29, 2018, 11:08 AM

Променят ли се хората

  Poetry » Love
809 1 0

Променят ли се хората

 

Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински,
не искам душата ми постоянно да ме боли,
от тези стени от бетонни камъни,
който след време ще бъде разрушени,
но как да кажем какво ни е и защо сме го правили, когато сме високомерни,
понякога е късно да се прости,
на човек, който се гаври с това което си,
след това се моли да им се простят всички грешки,
как да го направиш, когато си останат същите идиоти,
уж близки, а се натрапват като кърлежи,
уморих се да дам всичко от себе си,
а те са вечно неблагодарни.

Трудно е да се преструвам, че харесвам всички,
вярно е, че сме  много различни,
но от това страдаме ние "добрите души",
предателите са тези, които обичат ни,
а любовните думи  изречени ​​са толкова тежки,
че живот не пари а гори,
не останаха истински на себе си,
поробиха в света за пари,
как да дам всичко от себе си,
когато никой не може да те оцени,
по-добре разделени и изгубени,
вместо заедно нещастни и умиращи.

 

Деян Тодоров 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....