Jul 29, 2018, 11:08 AM

Променят ли се хората

  Poetry » Love
804 1 0

Променят ли се хората

 

Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински,
не искам душата ми постоянно да ме боли,
от тези стени от бетонни камъни,
който след време ще бъде разрушени,
но как да кажем какво ни е и защо сме го правили, когато сме високомерни,
понякога е късно да се прости,
на човек, който се гаври с това което си,
след това се моли да им се простят всички грешки,
как да го направиш, когато си останат същите идиоти,
уж близки, а се натрапват като кърлежи,
уморих се да дам всичко от себе си,
а те са вечно неблагодарни.

Трудно е да се преструвам, че харесвам всички,
вярно е, че сме  много различни,
но от това страдаме ние "добрите души",
предателите са тези, които обичат ни,
а любовните думи  изречени ​​са толкова тежки,
че живот не пари а гори,
не останаха истински на себе си,
поробиха в света за пари,
как да дам всичко от себе си,
когато никой не може да те оцени,
по-добре разделени и изгубени,
вместо заедно нещастни и умиращи.

 

Деян Тодоров 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...