29.07.2018 г., 11:08

Променят ли се хората

805 1 0

Променят ли се хората

 

Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински,
не искам душата ми постоянно да ме боли,
от тези стени от бетонни камъни,
който след време ще бъде разрушени,
но как да кажем какво ни е и защо сме го правили, когато сме високомерни,
понякога е късно да се прости,
на човек, който се гаври с това което си,
след това се моли да им се простят всички грешки,
как да го направиш, когато си останат същите идиоти,
уж близки, а се натрапват като кърлежи,
уморих се да дам всичко от себе си,
а те са вечно неблагодарни.

Трудно е да се преструвам, че харесвам всички,
вярно е, че сме  много различни,
но от това страдаме ние "добрите души",
предателите са тези, които обичат ни,
а любовните думи  изречени ​​са толкова тежки,
че живот не пари а гори,
не останаха истински на себе си,
поробиха в света за пари,
как да дам всичко от себе си,
когато никой не може да те оцени,
по-добре разделени и изгубени,
вместо заедно нещастни и умиращи.

 

Деян Тодоров 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...