Променят ли се хората

Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински,
не искам душата ми постоянно да ме боли,
от тези стени от бетонни камъни,
който след време ще бъде разрушени,
но как да кажем какво ни е и защо сме го правили, когато сме високомерни,
понякога е късно да се прости,
на човек, който се гаври с това което си,
след това се моли да им се простят всички грешки,
как да го направиш, когато си останат същите идиоти,
уж близки, а се натрапват като кърлежи,
уморих се да дам всичко от себе си,
а те са вечно неблагодарни.

Трудно е да се преструвам, че харесвам всички,
вярно е, че сме  много различни,
но от това страдаме ние "добрите души",
предателите са тези, които обичат ни,
а любовните думи  изречени ​​са толкова тежки,
че живот не пари а гори,
не останаха истински на себе си,
поробиха в света за пари,
как да дам всичко от себе си,
когато никой не може да те оцени,
по-добре разделени и изгубени,
вместо заедно нещастни и умиращи.

Деян Тодоров 2016