Прометей
Звезди, обзема ви тъгата.
Кой прикова ви с чук?
Защо не виждате земята?
Елате … слезте тук!
Не можете? Канона ви е сврял!
В орбити определени
душите ви е оковал
за да висите примирени.
Аз искам да запаля цветове,
но трябва своята верига
да разлюлея със криле-
Земята да издигна !
Фантазиите си да изстискам
и с оцветената соната-
синджирите ви да разплискам
и да прегърнем свободата!
Щастливи космоса да осветите,
да посетим планети нови!
А вие мене да спасите
от моите делнични окови.
© Борис Борисов Все права защищены