14 окт. 2009 г., 10:31

Промяна

818 0 3

 

Вече не бързам да разчиствам след себе си,

да се гледам в огледалото до ослепяване,

да репетирам наум думите си към теб,

ситуациите отново да проигравам.

 

Вече не се тревожа и как изглеждам,

не очаквам и закъсняло признание,

престанах преди утрото да проглеждам

и да използвам въздишки, вместо дихание.

 

Чудиш се какво се е променило в мен?

Даже малко ти липсват писмата ми?

О, една истинска свобода ми възвърна силите

и промени коренно обстоятелствата.

 

Аз дори не съм сигурна още в себе си –

може ли просто да съм си я измислила?

Но дори и все още да не съм я срещнала,

аз съм сигурна, че тя ще е истинската.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...