14.10.2009 г., 10:31

Промяна

819 0 3

 

Вече не бързам да разчиствам след себе си,

да се гледам в огледалото до ослепяване,

да репетирам наум думите си към теб,

ситуациите отново да проигравам.

 

Вече не се тревожа и как изглеждам,

не очаквам и закъсняло признание,

престанах преди утрото да проглеждам

и да използвам въздишки, вместо дихание.

 

Чудиш се какво се е променило в мен?

Даже малко ти липсват писмата ми?

О, една истинска свобода ми възвърна силите

и промени коренно обстоятелствата.

 

Аз дори не съм сигурна още в себе си –

може ли просто да съм си я измислила?

Но дори и все още да не съм я срещнала,

аз съм сигурна, че тя ще е истинската.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...