2 июн. 2016 г., 12:41

Промяна от страст

1.3K 1 4

Нощта превърна се в хортензия.

А звездите – в капчици роса.

Момче като Луната пази я –

онази, ненагледната мома.

 

Докосват се копнежи и сетива.

Връхлитат ги красиви мисли.

Не се долавя намек на слова,

а само на въздишки чисти.

 

Незнайно как се промъкна

страх в главите им замаяни.

Евентуалните последици изтъкна,

но се отдръпна с крачки забавени.

 

Щурците замлъкнаха за миг

в опита да видят всичко.

Как в косата с цвят на ечемик

нежни пръсти се пресичат.

 

Как устни по кожата се движат,

оставяйки след себе си следи.

Поривите за любов прииждат

със страстта омайна от преди.

 

Днес е по-различно сякаш.

Със Природата са те в комбина.

За онази сила вече не чакаш,

която ти дарява всичко що има.

 

И там, под нощната стряха

момък и мома – възлюбени,

в единство душите си сляха,

нехайни, че вече са загубени.

 

Хортензията нежно ги обгърна.

Капките роса ги разхладиха.

Страхът за после няма да се върне,

защото тази нощ те се промениха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите ми на благодарност губят силата си, повтаряйки ги толкова, но аз наистина съм силно признателна!
  • Това беше първото твое нещо, което прочетох. Хареса ми и всяка следваща творба, която прочитах все повече. Приятно ми е да те чета, на места откривам себе си.
  • Да, Лили.. заглавието беше най-трудната част. Така е по принцип.
    И въпреки това ти отново си успяла да доловиш дълбочината на посланието.
    И наистина оказва влияние факта, че е преживяно.
    Аз ти благодаря за този анализ, Лили!
  • Представих си всеки ред, от този стих.
    Толкова е вълнуващо, бърка надълбоко в сърцето!
    Познато усещане за всички, но и единствено за всеки един, за две тела и две души в една.
    Само с едно може да се каже, че не съм съгласна...лично в този случай мисля, че промяната не е била само от страст, не- има нещо много повече. Страстта на нещо възвишено, което ни кара да живеем и то е много повече, от това което си мислим за него..., но го чувстваме...
    Благодаря ти, Биби за този стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...