2 июн. 2016 г., 12:41

Промяна от страст

1.3K 1 4

Нощта превърна се в хортензия.

А звездите – в капчици роса.

Момче като Луната пази я –

онази, ненагледната мома.

 

Докосват се копнежи и сетива.

Връхлитат ги красиви мисли.

Не се долавя намек на слова,

а само на въздишки чисти.

 

Незнайно как се промъкна

страх в главите им замаяни.

Евентуалните последици изтъкна,

но се отдръпна с крачки забавени.

 

Щурците замлъкнаха за миг

в опита да видят всичко.

Как в косата с цвят на ечемик

нежни пръсти се пресичат.

 

Как устни по кожата се движат,

оставяйки след себе си следи.

Поривите за любов прииждат

със страстта омайна от преди.

 

Днес е по-различно сякаш.

Със Природата са те в комбина.

За онази сила вече не чакаш,

която ти дарява всичко що има.

 

И там, под нощната стряха

момък и мома – възлюбени,

в единство душите си сляха,

нехайни, че вече са загубени.

 

Хортензията нежно ги обгърна.

Капките роса ги разхладиха.

Страхът за после няма да се върне,

защото тази нощ те се промениха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите ми на благодарност губят силата си, повтаряйки ги толкова, но аз наистина съм силно признателна!
  • Това беше първото твое нещо, което прочетох. Хареса ми и всяка следваща творба, която прочитах все повече. Приятно ми е да те чета, на места откривам себе си.
  • Да, Лили.. заглавието беше най-трудната част. Така е по принцип.
    И въпреки това ти отново си успяла да доловиш дълбочината на посланието.
    И наистина оказва влияние факта, че е преживяно.
    Аз ти благодаря за този анализ, Лили!
  • Представих си всеки ред, от този стих.
    Толкова е вълнуващо, бърка надълбоко в сърцето!
    Познато усещане за всички, но и единствено за всеки един, за две тела и две души в една.
    Само с едно може да се каже, че не съм съгласна...лично в този случай мисля, че промяната не е била само от страст, не- има нещо много повече. Страстта на нещо възвишено, което ни кара да живеем и то е много повече, от това което си мислим за него..., но го чувстваме...
    Благодаря ти, Биби за този стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...