BeBeLove (Биби)
73 323
2.06.2016 г., 12:41 ч.

Промяна от страст 

  Поезия » Любовна, Еротична
965 1 4

Нощта превърна се в хортензия.

А звездите – в капчици роса.

Момче като Луната пази я –

онази, ненагледната мома.

 

Докосват се копнежи и сетива.

Връхлитат ги красиви мисли.

Не се долавя намек на слова,

а само на въздишки чисти.

 

Незнайно как се промъкна

страх в главите им замаяни.

Евентуалните последици изтъкна,

но се отдръпна с крачки забавени.

 

Щурците замлъкнаха за миг

в опита да видят всичко.

Как в косата с цвят на ечемик

нежни пръсти се пресичат.

 

Как устни по кожата се движат,

оставяйки след себе си следи.

Поривите за любов прииждат

със страстта омайна от преди.

 

Днес е по-различно сякаш.

Със Природата са те в комбина.

За онази сила вече не чакаш,

която ти дарява всичко що има.

 

И там, под нощната стряха

момък и мома – възлюбени,

в единство душите си сляха,

нехайни, че вече са загубени.

 

Хортензията нежно ги обгърна.

Капките роса ги разхладиха.

Страхът за после няма да се върне,

защото тази нощ те се промениха.

© Биби Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите ми на благодарност губят силата си, повтаряйки ги толкова, но аз наистина съм силно признателна!
  • Това беше първото твое нещо, което прочетох. Хареса ми и всяка следваща творба, която прочитах все повече. Приятно ми е да те чета, на места откривам себе си.
  • Да, Лили.. заглавието беше най-трудната част. Така е по принцип.
    И въпреки това ти отново си успяла да доловиш дълбочината на посланието.
    И наистина оказва влияние факта, че е преживяно.
    Аз ти благодаря за този анализ, Лили!
  • Представих си всеки ред, от този стих.
    Толкова е вълнуващо, бърка надълбоко в сърцето!
    Познато усещане за всички, но и единствено за всеки един, за две тела и две души в една.
    Само с едно може да се каже, че не съм съгласна...лично в този случай мисля, че промяната не е била само от страст, не- има нещо много повече. Страстта на нещо възвишено, което ни кара да живеем и то е много повече, от това което си мислим за него..., но го чувстваме...
    Благодаря ти, Биби за този стих!
Предложения
: ??:??