Нощта превърна се в хортензия.
А звездите – в капчици роса.
Момче като Луната пази я –
онази, ненагледната мома.
Докосват се копнежи и сетива.
Връхлитат ги красиви мисли.
Не се долавя намек на слова,
а само на въздишки чисти.
Незнайно как се промъкна
страх в главите им замаяни.
Евентуалните последици изтъкна,
но се отдръпна с крачки забавени. ...