Вчера хората излязоха... тихо,
 ала Зимата ги върна обратно,
  хапейки злобно голите крака...
   Самотният вой стана по-самотен...

Днес Те отново излязоха... тихо,
 навлекли старите-нови вонящи кожи.
  Скрили лицата си зад грозните,
   пропукани и озъбени маски...

... Дълго бродиха, блъскайки се,
 заслепени от мехурените илюзии...
   Така и не разбраха в суматохата,
     че всичко се е променило отдавна...

- Гарваните, пълзящи по небето,
  не бяха истински, а... Спомен,
   от онези, летели някога...
    Хората също не бяха истински,
     нито кучетата и котките...

По неистинската Земя бродеха,
 сивите призраци - жалки подобия
  на своите далечни предшественици.
  ... Само Снегът продължи да пада
   - Истински, мокър, студен и лепкав...