Вчера хората излязоха... тихо,
ала Зимата ги върна обратно,
хапейки злобно голите крака...
Самотният вой стана по-самотен...
Днес Те отново излязоха... тихо,
навлекли старите-нови вонящи кожи.
Скрили лицата си зад грозните,
пропукани и озъбени маски...
... Дълго бродиха, блъскайки се,
заслепени от мехурените илюзии...
Така и не разбраха в суматохата,
че всичко се е променило отдавна... ...