"Промяната"
Вчера хората излязоха... тихо,
ала Зимата ги върна обратно,
хапейки злобно голите крака...
Самотният вой стана по-самотен...
Днес Те отново излязоха... тихо,
навлекли старите-нови вонящи кожи.
Скрили лицата си зад грозните,
пропукани и озъбени маски...
... Дълго бродиха, блъскайки се,
заслепени от мехурените илюзии...
Така и не разбраха в суматохата,
че всичко се е променило отдавна...
- Гарваните, пълзящи по небето,
не бяха истински, а... Спомен,
от онези, летели някога...
Хората също не бяха истински,
нито кучетата и котките...
По неистинската Земя бродеха,
сивите призраци - жалки подобия
на своите далечни предшественици.
... Само Снегът продължи да пада
- Истински, мокър, студен и лепкав...
ала Зимата ги върна обратно,
хапейки злобно голите крака...
Самотният вой стана по-самотен...
Днес Те отново излязоха... тихо,
навлекли старите-нови вонящи кожи.
Скрили лицата си зад грозните,
пропукани и озъбени маски...
... Дълго бродиха, блъскайки се,
заслепени от мехурените илюзии...
Така и не разбраха в суматохата,
че всичко се е променило отдавна...
- Гарваните, пълзящи по небето,
не бяха истински, а... Спомен,
от онези, летели някога...
Хората също не бяха истински,
нито кучетата и котките...
По неистинската Земя бродеха,
сивите призраци - жалки подобия
на своите далечни предшественици.
... Само Снегът продължи да пада
- Истински, мокър, студен и лепкав...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилио Катана Всички права запазени
