10 нояб. 2020 г., 19:21

Промяната - подмяна...

555 3 9

 

И ето пак ноември е – Десети,

а помните ли колко бе добре?

Живеехме си със ТКЗС-то

и евтини почивки на море.

 

А помните ли връзките червени,

до болка приповдигнатия плам

за Партията – чинно построени!

И „Битълсите“ – смъртния ни враг!

 

Но помните ли поничките мазни,

купоните за стол – за без пари?!

Във гастронома – рафтовете празни,

опашките за хляб (но истински)?!

 

Най-жалкото оказа се обаче,

тогавашните видни първенци

са същите, загробили ни! Плачем

от лош живот – сега, а и преди!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали лъжовното чувство за свобода не е по-коварно от истинската несвобода?! А нима всичко не зависи от усещането вътре в нас, нали усещането за щастие е идеал на въображението, не на разума! Поздрави, Приятели!
  • Браво Данси.
  • Дани, много поучително - когато критиката за представлението винаги е лоша, има два варианта: или публиката не може да го оцени, или актьорите са лоши. Публиката се сменя, а предствалението си остава лошо. Но нещо куца: или в актьорите или в сценария. Но актьорите са задобрели, след толкова представления са натрупали достатъчно опит. Но нещо куца: или в сценария или в костюмите... върви си логиката с две думи като кервана, а кучето си лае...
  • ..(но истински)!
  • Боже, Боже! Един наш живот, помним, помним доста! Дали пък това не е нашият плюс да го разказваме за да не се забравя, че поне да не се повтаря.Помислете си,че някъде другаде ги е залюляло от началото на века(миналия)

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...