10 нояб. 2020 г., 19:21

Промяната - подмяна... 

  Поэзия
334 3 9

 

И ето пак ноември е – Десети,

а помните ли колко бе добре?

Живеехме си със ТКЗС-то

и евтини почивки на море.

 

А помните ли връзките червени,

до болка приповдигнатия плам

за Партията – чинно построени!

И „Битълсите“ – смъртния ни враг!

 

Но помните ли поничките мазни,

купоните за стол – за без пари?!

Във гастронома – рафтовете празни,

опашките за хляб (но истински)?!

 

Най-жалкото оказа се обаче,

тогавашните видни първенци

са същите, загробили ни! Плачем

от лош живот – сега, а и преди!

 

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дали лъжовното чувство за свобода не е по-коварно от истинската несвобода?! А нима всичко не зависи от усещането вътре в нас, нали усещането за щастие е идеал на въображението, не на разума! Поздрави, Приятели!
  • Браво Данси.
  • Дани, много поучително - когато критиката за представлението винаги е лоша, има два варианта: или публиката не може да го оцени, или актьорите са лоши. Публиката се сменя, а предствалението си остава лошо. Но нещо куца: или в актьорите или в сценария. Но актьорите са задобрели, след толкова представления са натрупали достатъчно опит. Но нещо куца: или в сценария или в костюмите... върви си логиката с две думи като кервана, а кучето си лае...
  • ..(но истински)!
  • Боже, Боже! Един наш живот, помним, помним доста! Дали пък това не е нашият плюс да го разказваме за да не се забравя, че поне да не се повтаря.Помислете си,че някъде другаде ги е залюляло от началото на века(миналия)
  • Каква е тази наша история, от робство в робство и няма излизане. Може би трябва да се върнем в началото на робствата, да открием причината и да я отстраним/всеки в себе си/
    Виж как ме замисли
  • Колко си прав, Дани! Поздравления за стиха!
  • Имам стихотворение по темата.
  • Да, същите, които градиха светлото ни бъдеще, после и го откраднаха...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??