10.11.2020 г., 19:21

Промяната - подмяна...

549 3 9

 

И ето пак ноември е – Десети,

а помните ли колко бе добре?

Живеехме си със ТКЗС-то

и евтини почивки на море.

 

А помните ли връзките червени,

до болка приповдигнатия плам

за Партията – чинно построени!

И „Битълсите“ – смъртния ни враг!

 

Но помните ли поничките мазни,

купоните за стол – за без пари?!

Във гастронома – рафтовете празни,

опашките за хляб (но истински)?!

 

Най-жалкото оказа се обаче,

тогавашните видни първенци

са същите, загробили ни! Плачем

от лош живот – сега, а и преди!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали лъжовното чувство за свобода не е по-коварно от истинската несвобода?! А нима всичко не зависи от усещането вътре в нас, нали усещането за щастие е идеал на въображението, не на разума! Поздрави, Приятели!
  • Браво Данси.
  • Дани, много поучително - когато критиката за представлението винаги е лоша, има два варианта: или публиката не може да го оцени, или актьорите са лоши. Публиката се сменя, а предствалението си остава лошо. Но нещо куца: или в актьорите или в сценария. Но актьорите са задобрели, след толкова представления са натрупали достатъчно опит. Но нещо куца: или в сценария или в костюмите... върви си логиката с две думи като кервана, а кучето си лае...
  • ..(но истински)!
  • Боже, Боже! Един наш живот, помним, помним доста! Дали пък това не е нашият плюс да го разказваме за да не се забравя, че поне да не се повтаря.Помислете си,че някъде другаде ги е залюляло от началото на века(миналия)

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...