12 авг. 2007 г., 01:14

Промяната във мен

781 0 2
 

Промяната във мен


Любовта отдавна не е същата,

любовта за мен се промени.

Като спомен блед във мойте сънища

тя болезнено се изкриви.


В сърцето вече няма никой,

открадната е моята душа;

ограбени са повечето чувства,

различен вече е света.


Имам само малко разум,

амбиция и жажда за живот;

два-три блестящи спомена

и красотата на прииждащата нощ.


Но имам нещо, което никой няма -

имам твойта топлина.

Имам любовта, космически голяма,

на най-страхотната жена.


Без тебе всичко губи своя смисъл;

без тебе няма следващ ден.

И с магията на Гърция орисан,

прошепвам ти парижкото „Жо Тем!"


Да го духа всеки, който е против;

всеки, който иска да ни раздели!

Защото май е невъзможно

насила дъжд да завали.


Научи ме, мила, да обичам

и остани със мен докрай.

Защото тая вечер се заричам,

че не искам оня мимолетен край.


Напира в мен вампирска жажда

да слея твойта с мойта кръв

и чувството, което се поражда -

в живота ти да бъда пръв.


Искам само да ми вярваш,

да не вярваш на лъжите

и най-накрая да повярваш,

че ПРОМЕНИХ ЗВЕЗДИТЕ!!!


  Nick Dracula

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Городецки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Напира в мен вампирска жажда
    да слея твойта с мойта кръв
    и чувството, което се поражда -
    в живота ти да бъда пръв."
    Не знаех, че в "пръв"... все още някаква тръпка.
    Пздрав, човече! Успех!!!
  • Като цяло ми харесва.Най-вече "Научи ме, мила, да обичам

    и остани със мен докрай.

    Защото тая вечер се заричам,

    че не искам оня мимолетен край."


Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...