12 авг. 2007 г., 01:14

Промяната във мен

780 0 2
 

Промяната във мен


Любовта отдавна не е същата,

любовта за мен се промени.

Като спомен блед във мойте сънища

тя болезнено се изкриви.


В сърцето вече няма никой,

открадната е моята душа;

ограбени са повечето чувства,

различен вече е света.


Имам само малко разум,

амбиция и жажда за живот;

два-три блестящи спомена

и красотата на прииждащата нощ.


Но имам нещо, което никой няма -

имам твойта топлина.

Имам любовта, космически голяма,

на най-страхотната жена.


Без тебе всичко губи своя смисъл;

без тебе няма следващ ден.

И с магията на Гърция орисан,

прошепвам ти парижкото „Жо Тем!"


Да го духа всеки, който е против;

всеки, който иска да ни раздели!

Защото май е невъзможно

насила дъжд да завали.


Научи ме, мила, да обичам

и остани със мен докрай.

Защото тая вечер се заричам,

че не искам оня мимолетен край.


Напира в мен вампирска жажда

да слея твойта с мойта кръв

и чувството, което се поражда -

в живота ти да бъда пръв.


Искам само да ми вярваш,

да не вярваш на лъжите

и най-накрая да повярваш,

че ПРОМЕНИХ ЗВЕЗДИТЕ!!!


  Nick Dracula

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Городецки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Напира в мен вампирска жажда
    да слея твойта с мойта кръв
    и чувството, което се поражда -
    в живота ти да бъда пръв."
    Не знаех, че в "пръв"... все още някаква тръпка.
    Пздрав, човече! Успех!!!
  • Като цяло ми харесва.Най-вече "Научи ме, мила, да обичам

    и остани със мен докрай.

    Защото тая вечер се заричам,

    че не искам оня мимолетен край."


Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...