Aug 12, 2007, 1:14 AM

Промяната във мен 

  Poetry
641 0 2
 

Промяната във мен


Любовта отдавна не е същата,

любовта за мен се промени.

Като спомен блед във мойте сънища

тя болезнено се изкриви.


В сърцето вече няма никой,

открадната е моята душа;

ограбени са повечето чувства,

различен вече е света.


Имам само малко разум,

амбиция и жажда за живот;

два-три блестящи спомена

и красотата на прииждащата нощ.


Но имам нещо, което никой няма -

имам твойта топлина.

Имам любовта, космически голяма,

на най-страхотната жена.


Без тебе всичко губи своя смисъл;

без тебе няма следващ ден.

И с магията на Гърция орисан,

прошепвам ти парижкото „Жо Тем!"


Да го духа всеки, който е против;

всеки, който иска да ни раздели!

Защото май е невъзможно

насила дъжд да завали.


Научи ме, мила, да обичам

и остани със мен докрай.

Защото тая вечер се заричам,

че не искам оня мимолетен край.


Напира в мен вампирска жажда

да слея твойта с мойта кръв

и чувството, което се поражда -

в живота ти да бъда пръв.


Искам само да ми вярваш,

да не вярваш на лъжите

и най-накрая да повярваш,

че ПРОМЕНИХ ЗВЕЗДИТЕ!!!


  Nick Dracula

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Напира в мен вампирска жажда
    да слея твойта с мойта кръв
    и чувството, което се поражда -
    в живота ти да бъда пръв."
    Не знаех, че в "пръв"... все още някаква тръпка.
    Пздрав, човече! Успех!!!
  • Като цяло ми харесва.Най-вече "Научи ме, мила, да обичам

    и остани със мен докрай.

    Защото тая вечер се заричам,

    че не искам оня мимолетен край."


Random works
: ??:??