Пропастта между нас непроницаема е вече,
пропадам все по-надълбоко и надълбоко...
Няма смисъл - изгуби се, един от друг вече сме далече...
и дистанцията между нас започна да се усеща жестоко.

Чак когато се откъснах осъзнах --
ти казваше ми, но не можех  да те разбера,
усещах, но сила нямах края да приема,
май наистина е по-добре така.

И ето вече аз научих се, без теб, живота да изживявам...
кой ли знае какво ми предстои...
в миналото с теб, - не искам да оставам,
по който и път сама да поема - вселената ще ме благослови!