20.09.2021 г., 8:54 ч.  

Пропаст 

  Поезия » Друга
355 0 0


Пропастта между нас непроницаема е вече,
пропадам все по-надълбоко и надълбоко...
Няма смисъл - изгуби се, един от друг вече сме далече...
и дистанцията между нас започна да се усеща жестоко.

 

Чак когато се откъснах осъзнах --
ти казваше ми, но не можех  да те разбера,
усещах, но сила нямах края да приема,
май наистина е по-добре така.

 

И ето вече аз научих се, без теб, живота да изживявам...
кой ли знае какво ми предстои...
в миналото с теб, - не искам да оставам,
по който и път сама да поема - вселената ще ме благослови!

© Luluea Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??