Пропаст

8 апр. 2007 г., 14:02

Поэзия

645 0 0

Когато загасват светлините,
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.

Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.

Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...

Пропаст

Свързани произведения

Комментарии

Предложения