8.04.2007 г., 14:02 ч.
Пропаст
623
0
0
Когато загасват светлините,
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.
Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.
Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.
Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.
Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...
© Ели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
