Когато загасват светлините,
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.
Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.
Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...