През облаци разстила се небето

над хоризонта мрачен в правия му път.

Зов на ангелски врани дочувам -

как се готвят за полет над кръстопът.

Над пропастта, зинала под нас, се вглеждам,

защото по ръба е трудно да се движим.

Пропаднем ли веднъж, не ще сме същите.

Пропаднем ли, не ще се върнем горе пак.

Като бръснач невидимо се врязваме

по пътя на извечна карма.

Духът ни се преражда,

но от егото зловещо се издига

стената, която срива се сред пропастта.

И в огледалото със  две лица

ний себе си не виждаме.

Гледам теб от едната страна,

а оттатък пръстта със гърба ù в небето.

И сред  листата гоним абстракции,

сякаш буря ще дойде.

Казват, имало една пещера, те в нея се любили,

а отпреде им падали мълнии

и потъвали в пропастта.