Няма да ме обичаш дори след хиляда години.
Желаеш любов, но не даваш любов, а си взимаш.
Съвместен живот? Аз съм никоя, ти си възпитан
на стойности твърде разкошни за моята зима.
В стремежа за всичко красиво ме виждаш безлична.
В потока от чувства, които за теб са достатъчни.
Не вярвам в любов, която любов не обича –
излегнала се в необята си пясъчен.
Любовта търси и иска да бъде, да бъде споделяна,
желае прегръдка и отдих в ръцете на другия.
Тя няма живот в самотата си странно намерена
в най-голямото щастие, нежната пролет събудило. ...