5 июн. 2009 г., 12:33

Пропаст в зелено

659 0 15

 

 

 

Ходиш по ръба на очите ми. Изследваш ме.
В ъгълчето две сълзи те спъват.
Завихрен стон. Водовъртеж.
Потъване. И страх.

 

Пропаст огледална, оцветена в зелено.

 

Вдишай соленото.
И се спусни по миглите ми.
Погледът ми е мамещ. Давещ.
Затвори очи преди да се гмурнеш. Чакам те.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не трябва да се радваш и отпускаш при вида на зелената вода,
    (особено след тежка лула


    Мими, много коварен сюжет и ми хареса, защото е за неща, които са ми близки, макар и далечни някъде!



  • АХ тия зелени очи Като винени мушици се давим там!
    Страхотен стих !
  • Искам със сълзите да си поиграя на "Прескочи кобила".Чудесно е!
  • ... и да се удави човека?- малеее- съжали горкия някой... не го дави ... обичай го... толкова ли е трудно?

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...