Ходиш по ръба на очите ми. Изследваш ме.
В ъгълчето две сълзи те спъват.
Завихрен стон. Водовъртеж.
Потъване. И страх.
Пропаст огледална, оцветена в зелено.
Вдишай соленото.
И се спусни по миглите ми.
Погледът ми е мамещ. Давещ.
Затвори очи преди да се гмурнеш. Чакам те.
(особено след тежка лула
Мими, много коварен сюжет и ми хареса, защото е за неща, които са ми близки, макар и далечни някъде!