18 сент. 2009 г., 11:49

Пропилени години

722 0 1

Пропилявах годините си безнадежно

сред диви партита и дискотеки,

кафенета и кръчми запушени -

те бяха моят дом.

 

Ден и нощ,

залез и пладне,

там стоях, пиех и ядях.

Трових си душата с цигарен дим и алкохол.

 

Сутрин, като се събудя,

бира студена в ръката си топла взимам,

пия от нея на глътки големи

и така, чак до вечерта.

 

Така живота си отчаян

пропилявах всеки ден,

нито изгрев, нито залез

аз не виждах през тези пропилени години!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...