Sep 18, 2009, 11:49 AM

Пропилени години

724 0 1

Пропилявах годините си безнадежно

сред диви партита и дискотеки,

кафенета и кръчми запушени -

те бяха моят дом.

 

Ден и нощ,

залез и пладне,

там стоях, пиех и ядях.

Трових си душата с цигарен дим и алкохол.

 

Сутрин, като се събудя,

бира студена в ръката си топла взимам,

пия от нея на глътки големи

и така, чак до вечерта.

 

Така живота си отчаян

пропилявах всеки ден,

нито изгрев, нито залез

аз не виждах през тези пропилени години!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...