18.09.2009 г., 11:49 ч.

Пропилени години 

  Поезия » Бели стихове
489 0 1

Пропилявах годините си безнадежно

сред диви партита и дискотеки,

кафенета и кръчми запушени -

те бяха моят дом.

 

Ден и нощ,

залез и пладне,

там стоях, пиех и ядях.

Трових си душата с цигарен дим и алкохол.

 

Сутрин, като се събудя,

бира студена в ръката си топла взимам,

пия от нея на глътки големи

и така, чак до вечерта.

 

Така живота си отчаян

пропилявах всеки ден,

нито изгрев, нито залез

аз не виждах през тези пропилени години!

© Венцислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??