18.09.2009 г., 11:49

Пропилени години

723 0 1

Пропилявах годините си безнадежно

сред диви партита и дискотеки,

кафенета и кръчми запушени -

те бяха моят дом.

 

Ден и нощ,

залез и пладне,

там стоях, пиех и ядях.

Трових си душата с цигарен дим и алкохол.

 

Сутрин, като се събудя,

бира студена в ръката си топла взимам,

пия от нея на глътки големи

и така, чак до вечерта.

 

Така живота си отчаян

пропилявах всеки ден,

нито изгрев, нито залез

аз не виждах през тези пропилени години!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...