24 июл. 2019 г., 20:50

Пропускаме живота 

  Поэзия » Другая
1833 5 7

На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.

Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...


Пропускаме любови и надежди,
повярвали във своето безсмъртие...
Забравяме, че просто сме човеци
със временна и смъртна същност..


Преследваме химери материални,
че златото е мярката за всичко...
И не е нужно да сме идеални,
а да прощаваме и да обичаме.


Все днешното отлагаме за утре.
Все време не намираме за обич.
Живота покрай себе си пропускаме
И да живеем истински не можем...

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • е.... така сме направени
  • Благодаря от сърце за споделеното мнение, Мариана! Хубава вечер!
  • Толкова сте прави всички...Благодаря ви, че сте част от живота ми! Усмихнат ден, Георги, Пепи, Ангелче, Таня и Краси!
  • Живеем във война на умовете
    и търсим Вяра в църкви и икони.
    Забързани градим си битието,
    ковем закони, мислим в правила.
    Превръщаме и пулса на сърцето
    в движение на мозък и тела.
    Отлитат дните ни подгонени
    като ята от вятъра наесен.
    А припеви във времето заровени
    Не помнят родната си песен... от "Бързане"
    ........ Да, Ваня! Не трябва да пропускаме живота, но не и да живеем живота на някой друг. Да не пропускаме и да обичаме нашия такъв, какъвто е! Поздрави!
  • И аз съм пропуснала много неща, но пък се радвам, че не пропуснах това стихотворение. Поздрав!
  • Нищо не мислим. само дето през различните периоди от живота си имаме различно усещане за времето, дори имаме и такива, в които въобще не го усещаме.

    Хубав стих, поздравления!
  • Така е.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??