24.07.2019 г., 20:50 ч.
Пропускаме живота
На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.
Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...
Пропускаме любови и надежди,
повярвали във своето безсмъртие...
Забравяме, че просто сме човеци
със временна и смъртна същност..
Преследваме химери материални,
че златото е мярката за всичко...
И не е нужно да сме идеални,
а да прощаваме и да обичаме.
Все днешното отлагаме за утре.
Все време не намираме за обич.
Живота покрай себе си пропускаме
И да живеем истински не можем...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
е.... така сме направени
-
Благодаря от сърце за споделеното мнение, Мариана! Хубава вечер!
-
Толкова сте прави всички...Благодаря ви, че сте част от живота ми! Усмихнат ден, Георги, Пепи, Ангелче, Таня и Краси!
-
Живеем във война на умовете
и търсим Вяра в църкви и икони.
Забързани градим си битието,
ковем закони, мислим в правила.
Превръщаме и пулса на сърцето
в движение на мозък и тела.
Отлитат дните ни подгонени
като ята от вятъра наесен.
А припеви във времето заровени
Не помнят родната си песен... от "Бързане"
........ Да, Ваня! Не трябва да пропускаме живота, но не и да живеем живота на някой друг. Да не пропускаме и да обичаме нашия такъв, какъвто е! Поздрави! -
И аз съм пропуснала много неща, но пък се радвам, че не пропуснах това стихотворение. Поздрав!
-
Нищо не мислим. само дето през различните периоди от живота си имаме различно усещане за времето, дори имаме и такива, в които въобще не го усещаме.
Хубав стих, поздравления! -
Така е.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
