24.07.2019 г., 20:50

Пропускаме живота

2.6K 5 7

На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.

Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...


Пропускаме любови и надежди,
повярвали във своето безсмъртие...
Забравяме, че просто сме човеци
със временна и смъртна същност..


Преследваме химери материални,
че златото е мярката за всичко...
И не е нужно да сме идеални,
а да прощаваме и да обичаме.


Все днешното отлагаме за утре.
Все време не намираме за обич.
Живота покрай себе си пропускаме
И да живеем истински не можем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е.... така сме направени
  • Благодаря от сърце за споделеното мнение, Мариана! Хубава вечер!
  • Толкова сте прави всички...Благодаря ви, че сте част от живота ми! Усмихнат ден, Георги, Пепи, Ангелче, Таня и Краси!
  • Живеем във война на умовете
    и търсим Вяра в църкви и икони.
    Забързани градим си битието,
    ковем закони, мислим в правила.
    Превръщаме и пулса на сърцето
    в движение на мозък и тела.
    Отлитат дните ни подгонени
    като ята от вятъра наесен.
    А припеви във времето заровени
    Не помнят родната си песен... от "Бързане"
    ........ Да, Ваня! Не трябва да пропускаме живота, но не и да живеем живота на някой друг. Да не пропускаме и да обичаме нашия такъв, какъвто е! Поздрави!
  • И аз съм пропуснала много неща, но пък се радвам, че не пропуснах това стихотворение. Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...