mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
27 мая 2012 г., 12:14

Прошение 

  Поэзия » Философская
562 0 5

– О, имало е рай, но той е свършил,

когато Бог човека сътворил... –

свещеникът замлъкна недовършил

и сложи златния си патрихил.

 

Една сълза връз бузата блестеше –

издайническа, мъничка сълза!

Навън бе ад – валеше и гърмеше!

Тук, в църквата, горяха кандила!

 

– Лъжовен свят, невярващ вече в чудо!

Но моля Бог с любов да се смили... –

прекръсти се отецът да прокуди

неверието – ... и да ни спаси!

 

Постави тежка царствена корона,

погали бялата си старческа брада

и с бавни стъпки тръгна към амвона...

да проси мир от гневни небеса!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??