23 мар. 2011 г., 19:23

Прошка

954 0 3

 




П Р О Ш К А


Колко са нежни ласките твои!
Като на пролетно слънце лъчите.
Как нежно го правиш това:
да галиш с думи, с ръцете, с очите?

Как успяваш без дума една
да кажеш, че съм всичко за тебе?
Да забравиш за мойта вина,
която за мен е най-тежкото бреме.

Как успя да простиш, да забравиш?
Добрината ти граници няма!
И да ме галиш ти продължаваш...
Не ти ми прости, а любовта ти голяма!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...