П Р О Ш К А
Колко са нежни ласките твои!
Като на пролетно слънце лъчите.
Как нежно го правиш това:
да галиш с думи, с ръцете, с очите?
Как успяваш без дума една
да кажеш, че съм всичко за тебе?
Да забравиш за мойта вина,
която за мен е най-тежкото бреме.
Как успя да простиш, да забравиш?
Добрината ти граници няма!
И да ме галиш ти продължаваш...
Не ти ми прости, а любовта ти голяма!
© Ник Желев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
