Mar 23, 2011, 7:23 PM

Прошка 

  Poetry
841 0 3

 




П Р О Ш К А


Колко са нежни ласките твои!
Като на пролетно слънце лъчите.
Как нежно го правиш това:
да галиш с думи, с ръцете, с очите?

Как успяваш без дума една
да кажеш, че съм всичко за тебе?
Да забравиш за мойта вина,
която за мен е най-тежкото бреме.

Как успя да простиш, да забравиш?
Добрината ти граници няма!
И да ме галиш ти продължаваш...
Не ти ми прости, а любовта ти голяма!



© Ник Желев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??