12 окт. 2013 г., 16:20
Прошка
Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение.
Подтиснах грубите вълнения.
Треперенето бе процес
на енергийния ми стрес.
Потърсих медена роса.
Изпуснах въздух със уста.
Отново аз се потопих
в досадния човешки риф.
Потупа ме по рамото приятел.
Засмя се и ми рече:
„Хей, Мечтател!
Повдигни глава.
Не си загубил устрем.
Полети с крила.”
© Симеон Пенчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Оригинален и талантливо сътворен стих, с много мъдро и актуално послание! Поздрави и за мъдрия лирически, и за прекрасния поет!
-
Благодаря ти, Васко!
-
Много ми хареса! Поздрав за стиха!
-
Благодаря!
Какво друго ни остава освен летенето?
Дано да избегнем свободното падане.
Шегичка! -
Лети, Симеон, лети! И аз го правя често
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Весели празници!
И много искрена любов!